България е част от Европейския съюз вече над 18 години, но характеристиките на Правото на Европейския Съюз (ПЕС) продължават да са по-скоро непознати за широката общественост. В следващите редове накратко ще обсъдим кои са т.нар. „източници“ на ПЕС – тоест видовете правни документи (и не само), в които се съдържат юридическите норми на Съюза и каква е тяхната правна сила.
Източниците на ПЕС могат да се разделят на четири основни групи – първично законодателство, общи принципи на ПЕС, международни договори на ЕС и т.нар. вторично (производно) законодателство.
Първично законодателство
Основните източници на първичното законодателство на ПЕС са т.нар. учредителни договори на ЕС. Това са Договорът за Европейския съюз (ДЕС), Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Част от първичното законодателство са и договорите за приемането на държавите членки в ЕС, а също и Хартата за основаните права на ЕС (ХОПЕС). Съвкупността от посочените договори понякога се определя като „конституционна харта“ на ЕС. Съюзът няма единна конституция, а компетенциите на съюзните институции, начина на функционирането и избирането им са уредени в различните договори. Договорите освен това заемат най-високото йерархично ниво спрямо другите нормативни източници – тоест т.нар. производно право (например регламенти и директиви) трябва да НЕ противоречи на първичното право.
Особено място сред първичното ПЕС се счита, че заемат т.нар. „правни принципи“ на ЕС и юридическите принципи, които са „общи“ за конституционните традиции на държавите членки. Те не са изрично разписани, но Съдът на ЕС (СЕС) често пъти се позовава на тях при тълкуването на ПЕС.
Международни споразумения
Международните споразумения на ЕС с трети държави или с международни организации също представляват част от ПЕС. Йерархически се приема, че те стоят над вторичното законодателство, но под първичното – тоест вторичното право се съобразява с тях, а те на свой ред – с първичното.
Вторично законодателство
Вторичното законодателство се състои от правни актове, приемани от институциите на ЕС при упражняване на компетенциите на Съюза. Член 288 от ДФЕС посочва вторичните източници на ПЕС: регламент, директива, решение, становище и препоръка. Освен гореспоменатите актове съществуват и така наречените атипични източници, които не са изрично упоменати в чл. 288 ДФЕС и представляват инструмент за регулиране междуинституционални отношения.
Най-съществено значение от практическа гледна точка имат регламентът и директивата. Регламентът може да бъде условно описан като „закон“, приет от институциите на ЕС, който действа на територията на Съюза. Тоест правилата на регламента са задължителни във всяка държава членка. Така например Регламентът за електронния подпис трябва да се прилага по еднакъв начин както в България, така и в Германия.
Директивата има по-сложна юридическа характеристика. В нея се съдържат правила и указания, който поставят изискване пред отделните държави да предприемат действия за нейното „транспониране“. Да се транспонира една директива, означава да се приемат такива национални нормативни актове, който да доведат до целения резултат – например еднакви права за потребителите във всички държави членки. Тоест тук правната уредба не е единна с действие в целия съюз (като при регламента), а всяка държава е свободна да приеме собствени закони за постигане на целения резултат. Те често пъти се различават един от друг, но все пак отликите следва да са такива, че да не излизат от рамките, поставени от директивата. В директивата се предвижда срок, в който държавите членки трябва да предприемат действията за транспониране. Нерядко те обаче пропускат този срок. Когато това се случи, при определени обстоятелства, отделният гражданин може да се позове на своите права, произтичащи от директивата, макар те все още те да не са конкретизирани с национални мерки. Трябва да се подчертае, че невинаги това е възможно и като цяло всяка отделна хипотеза трябва да се изследва много внимателно, преди да се приеме, че някой може да се позове на нетранспонирана директива.
Отношения на ПЕС с националното право
Една от най-съществените особености на ПЕС е т.нар. „примат“, който то има по отношение на националното право. Казано по-просто – ако национален закон противоречи на норма, предвидена в някой от източните на ПЕС, националните съдилища (т.е. българския, немския съд и т.н.) следва да откажат да приложат националната правна норма, а вместо нея да се позоват на ПЕС. Именно принципът на примата превръща правото на ЕС в общностен правен ред, чийто правила регулират обществените отношения във всички 27 държави членки. Ето защо всеки български гражданин трябва да има предвид, че правото на ЕС не е просто „брюкселска абстракция“, за която го осведомяват от телевизионния екран, а „живо“ право, което ежедневно урегулира огромна част от собствената му обществена дейност.
Настоящата статия изразява лично становище на автора, което разяснява принципни и хипотетични положения – т.е. изразените позиции не следва да се считат за приложими във всеки конкретен казус. Ето защо текстът не представлява и не следва да се възприема като правна консултация. Ако се нуждаете от такава, можете да се свържете с нас на e-mail адрес: office@legaexpert.com .
